1 Macc 8

1И уда чу за славата на римляни, че те са могъщи и силни и благосклонно приемат всички, които към тях се обръщат, и, който и да е отивал при тях, с всекиго те свързвали приятелство.

2 А че те са могъщи и силни, – разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици;

3 също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници,

4 и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък;

5 те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях;

6 и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили,

7 те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък – както той, тъй и следващите след него царе, – да даде заложници и да допусне дележ,

8 а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений;

9 и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят,

10 но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях, – и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден;

11 и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили;

12 а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях.

13 Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали;

14 но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея.

15 Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство;

16 и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едного, и няма между тях ни завист, ни ревнуване.

17 Тогава Иуда избра Евполема, син на Иоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз

18 и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля.

19 И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха:

20 „Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели“.

21 И понравиха им се тия думи.

22 И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Иерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз:

23 „Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!

24 Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения,

25 то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето;

26 и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо.

27 Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето;

28 и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то – без измама.“

29 На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ.

30 Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила.

31 А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: „защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници – иудеите?

32 Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша“.